Лекции

Лелее колко било яко да ходиш на лекции :)

Всеки си има своите извинения за да не прави нещо и често тези извинения са доста основателни.
Аз например не бях ходил на лекции от началото на семестъра. Извиненията ми бяха, че сменям работата, че търся квартира за брат ми и мой приятел, че се бях вкарал в размисли заради едно момиче, че имах да довършвам сайтове, които бях почнал преди 2 месеца... Общо взето сериозно звучащи неща, но истината е че не ми се ходеше.

И миналия четвъртък реших да посетя университетa. Отидох, видях се с колегите, видях по какво как ще ни изпитват и накрая завърших с бира в студентски град.
Беше супер яко! Лекциите и бирата, след края на работен ден, определено те зареждат супер много и човек прибирайки се към вкъщи си казва - "Лелее колко било яко да ходиш на лекции, трябва да напиша пост за това" ;)

И тогава се случи нещо което бях предчувствал преди време, че пак ще се повтори.
Вървя си аз към вкъщи, минавайки през поляната на Техническия, и след трите изпити бири идва логичната нужда да спра до един храст. И както си стоя до храста ... Опааааа!!!

Само колко е стряскащо да си мислиш че си сам насред поляна и изведнъж да чуеш стъпки покрай теб!Направо се сресваш - ама много се стресваш.
Огледах се, огледах се и пак се огледах - нямаше абсолютно никой,ама никой. И тогава го видях. За трети път ми се случваше след пиене на бира да виждам таралеж.
Супер яко усещане е - да видиш нещо нямащо нищо общо с всекидневието ти и мястото където се намираш.

Тогава се замислих за живота и лекциите и бирата и обобщих, че таралежа,правейки си щастливо среднощни кръгчета, изобщо не му пукаше дали земята се върти, дали вулканите изригват и какво ли още не.


И определено - "Лелее колко било яко да ходиш на лекции". Дано скоро пак да ида.