Една от главите в тази книга ще се казва "Последната лекция". Това е черновата за тази глава, която имам до момента:
"Всички имаме умни мисли и знаем доста от истините за живота. Хубаво е обаче да се и вслушваме в на другите мислите. Понякога те също са доста ценни.
Два видео материала са оставили трайно
впечатление в мен.
Едно от тях е доста известно и съм сигурен,
че голяма част от уважаемите читатели са го гледали, а не малка част от тях са
го поставяли и на стената си във facebook. Става въпрос за речта на Стиив Джобс пред
дипломиращите се студенти от Университета Станфорд. Тогава той е на 49 години и
разказва на студентите 3 истории от неговия живот. Уникална реч.
Другата реч, която доста време мислих след
като я изгледах е на Ранди Пауш. Това е (или по точно е бил) професор в
университета "Карнеги Мелън" –
Пенсилвания. Специалността му е била Компютърни науки и дизайн.
В този университет имат традицията да канят
преподаватели, които да изнесат беседа озаглавена "Последната
лекция". Идеята е преподавателите да си представят, че това е тяхната
последна лекция в живота, и да имат възможността да кажат всичко което искат.
Странното е, че и двамата казват да намерим
това, което ни вдъхновява и него да правим. Да не мислим за пари или да
позволяваме някой друг да насочва живота ни.
Да си призная и аз бих искал да произнеса
подобна реч. Проблема обаче е, че май само ако наистина си изправен пред
смъртта думите ще идват от душата ти, а и хората ще погледнат истински на това
което казваш. Затова не бързам с моята си последна лекция. Живот и здраве ще
събирам мъдрост за да има какво да кажа като му дойде времето :)
Друго силно нещо, свързано със смъртта е
човек да си помисли и измисли, ако той сам си надписваше некролога след като
умре, какво би си написал …
Силно нали. Това е все едно да се направи
последния пост - ако знаеш, че това, което ще постнеш на стената си във facebook е
последното нещо, какво би написал.
Замислете се добре, не е лесно!"Днес научих, че един мой приятел е загинал в катастрофа с мотора си преди десетина дни.
Много е странно. Усещаш силата на емоцията в теб, но някак си си нищо не е подходящо да изрази това което чувстваш.
Последното нещо, което е написал той на стената си е мисълта:
Правете по нещо всеки ден, което ви плаши.Е, това е неговия последен пост.
PS: И все пак загубата на близък ни напомня, че живота е за живеене. И е хубаво да го правим без да се вглъбяваме в глупостите на ежедневието.