Tuesday, May 22, 2018

Да го направя (или на съвременен български език: ‘ToDo List-a ми‘)

Самомотивацията е може би най-трудното нещо за човек в ежедневното еднообразие. Това мога твърдо да го заявя на база на 5 годишния ми опит като „freelancer“ работещ от вкъщи.

И ако човек има стремеж да постигне нещо по-значително, то той трябва да докаже, че има сили да бъде постоянен.

Аз мен лично списък от неща, по които да работя, е ключов. Той ми помага при сутрешната делима дали да стана рано. Кара ме и да затворя безсмислените сайтове, които разгледам, и да се опитам да свърша работата, която съм си определил като смислена.

Дали ще имам постоянството и мотивацията да го изпълня, не знам. С времето обаче ще разбера.

ToDo:
  1. Да избягам 5км под 20 минути
  2. Да участвам в триатлон
  3. Да напиша и издам детската книжка „Костенурката Нурчо и вълшебната книга“
  4. Да изсвиря „Рипни Калинке да тропниме“ на каба гайдата
  5. Да напиша софтуерен продукт, който да може да ми изкарва месечна заплата
  6. Да изнеса истински вдъхновяваща и мотивираща презентация
  7. Да не пропускам важните моменти в живота на близките ми хора
  8. Да не гледам телевизия
  9. Да участвам в някое от събитията за начинаещи ‘stand up‘ комедианти 

Sunday, June 11, 2017

На какво ме научи моята дъщеря

Искам да се похваля - имам дъщеря.Казва се Яна.
Хубаво българско име. Име, в което няма "р".
А за човек като мен, който произнася тази буква по "по-интересен начин", това е важно. След време в парка, когато прави бели, ще мога да ѝ се скарам от разстояние, без да я излагам.

И вече две седмици Яна е вкъщи. Гледаме се и обменяме идея за живота.
Тя - сега открива живота, а aз -  учудващо, но правя същото.

И да общуваш с едно бебе се оказва  доста полезно. С него можеш да преоткриеш изконите житейски истини:

1. Когато здраво се наакаш, остави тези, които искат да ти помогнат - да го направят.

2. Ако държиш да изразиш себе си, изреви го високо.

3. Да си бебе е като да си космонавт - ходиш по нужда в гащите и това е нормално. Даже ти се радват. А имаш и цял екип от специалисти, които следят всяко твое действие.

4. Ако препиеш - повръщаш.

5. Ако някъде има храна, то с голяма вероятност много близо до това място ще има същия източник на храна.

5. По-умният научава езика на дригите. Затова не се ядосвай, че оклоните не те разбират.

7. Добрият сън е предпоставка за щастлив ден.

8. Хората, които те разплакват, обикновено те обичат най-много.

Яна, нямам търпение да проходиш. Чакат те толкова много вълнуващи неща.
И виждам, че и ти се радваш. Като ти показвам "лунната походка", очите ти се насълзяват. От радост ще да е...
Но има време за всичко. Сега е момента, в който ти си космонавт.



Saturday, February 20, 2016

Пет причини


И не изхождам от "принципа на бившето гадже". Той гласи, че ако си се прецакал с нещо, трябва да говориш само положително за това. Така и друг ще се прецака. Не!

Според мен е хубаво човек да има сватба. И ако се колебаете още дали си струва, ето ви пет скрити причини.

1. Не бъдете егоист
Помислете за приятелите си. Те обичат да ходят на сватби. Обичат и да скачат за букет, да се мажат с торта, да плуват в басейн с официални дрехи, да пеят на кареоке, да скачат на Чичовото.



Също така е безценно в края на вечера най-почерпеният от тях да ти каже - "Ще ме запознаеш ли с момичето в бяло. Изглежда ми симпатична..."

2. Снимка с шаферките
Е, кой не си е мечтал за такава снимка?! И булката, и младоженецът си умират от кеф на нея.

3. Речта ка кума
Безценно е твой приятел да те хвали над 5 минути пред повече от 100 човека. След това бабите си отдъхват, че децата са станали хора. И с право…



4. Сватбеното пътешествие
Отидете да видите нещо хубаво и голямо. Така и така, след това семейният живот ще затиска вратата от външната страна.


5. Сватбеният танц
Трябва много да се постараете, за да направите най-лошия сватбен танц на света. Така че смело изиграйте нещо.



Friday, February 19, 2016

Петък



8:00 АМ
- Лелелееее, петък е. Довечера ще изляза на бар!

10:00 АМ
- Нямам търпение да дойде вечерта. Ще се пусна по Шишман. 

14:00 PM
- Може да мина през два бара.

17:50 PM
- Айдеее - 6 без 10! Не мога да пиша по клавиатурата, пръстите ми само щракат. Я да си пусна моята бивша любима песен - "Пеперуда" на Кати ...

19:10 PM
- Ми да, ще си взема майонеза, хляб и лютеница. Дет се вика - станах на човек благодарение на тази супер храна. Да си припомня малко студенските години. Така и така утре ще ме боли главата.

20:50 PM
-  Бялата ми тениска с усмихнатото жълто човече не е за пране. С нея ще съм. Много съм вървежен. Малеее...

21:05 PM
- Така! Бялата тениска. Парфюмът, който ми е за специални случаи. Коженото яке. Смигам си за късмет в огледалото. Готов съм. Обувам си обувките. Отключвам... Аааа!? ... Бутам врата и тя не се отваря... Аааа!? ... Бутам и пак не се отваря... Аааа!? ... Има някой отвън - виждам го през шпионката!! ... Ама ... той подпира вратата!? .. Аааа!? ... Това е Семейният живот, не ме пуска да изляза!

21:06 PM
- Нищо. И без това не ми се излизаше. Ще си гледам "София Ден и Нощ".




Thursday, February 11, 2016

Freelancer-ът, когото уволниха

Случи се отново.

Първият път беше преди 8 години, когато работех в Телерик. Не се справях добре и ме помолиха да напусна. Т.е направиха ми предложение, което аз нямаше как да приема, и сам поисках да напусна.

Този момент се оказа един от най-четените и коментираните в книгата ми Да бъдеш милионер.

Вторият път се случи сега.

И ако преди 8 години аз нямах опит, изпълнявах дневните си задачи бавно и бях в тежест на колегите си, то сега – поне според мен – аз бях най-опитният по проекта, свършвах задачите на време, правех демота и презентации за нови технологии, помагах на колегите си (в Тайланд), дори пишех документация по моя самоинициатива без да отчитам това време. 
Да, всичко вървеше много добре.

Последните четири години работех периодично като консултант към една Норвежка фирма за логистика. Работата винаги е била на приливи и отливи, но увереността ми като програмист на свободна практика се дължеше до голяма степен на факта, че аз имах директен договор и работа с клиент от Скандинавия. А това означаваше финансова независимост.  

Последната половин година нещата станаха много интензивни. 
Всеки месец аз имах поставени специфични задачи, гонехме цели, ходих командировка в Норвегия,водихме дълги дискусионни срещи по скайп. Изобщо - пълна идилия за човек, който работи като freelancer.
С всяко плащане по фактура чувствах, че владея Силата. Дори като се качвах или слизах от метрото, протягах ръка към автоматичните врати и гледах как те се разтварят. Бях като малко дете, което си играе на джедай.

И както всичко си вървеше добре и целият месец за напред ми беше запълнен  – получих телефонно обаждане. Ей така от нищото. Не обаждане по скайп, не официален мейл, ами телефонно обаждане.  
Човекът, с когото пряко работя, ми се обади и видимо разочарован ми обясни, че политиката на компанията е да се освободи от външните консултанти. Цялата работа трябва да се прехвърли към хората от офиса в Банкок. 
Аз знаех за този офис, развиваха го последните две години. Знаех и за стратегията им, но не вярвах, че моят проект може да бъде засегнат или пък мен  - мен! - да ме махнат.

И първите две минути не разбирах какво ми казва. Очевидно той не беше съгласен с толкова крайно и моментално наложено решение. Но фирмените политики са си фирмени политики. Само ме посъветва да изпратя възможно най-бързо фактурата за изработените часовете.
Дори забравих да питам какво правим с плануваните задачи, демото ми за понеделник, критичното качване на версия за събота. 

И на следващия ден вече не получавах мейли. Просто ей така, всичко свърши.
Или поне изглежда, че е свършило. Моето менение е, че ще се наложи прехвърляне на знания, описване на текущите задачи и ред други неща ... но може пък и да не се наложи ...

Обективно погледнато нещо обичайно за бизнес света се бе случило. Просто аз за първи път виждам как бизнес отношения свършват за точно един ден.

И така получих неочакван подарък - свободно време и възможност за промяна.
Получих и желание да пиша в блога си. И сякаш сега осъзнах колко се бях отнесъл - дори не бях намерил време да напиша, че написах и издадох книга (Да бъдеш милионер). 

Но едно е сигурно - довечера като се возя в метрото ще проверя дали Силата е с мен.

И ще завърша с една мисъл (перифразирана по памет), която много ми харесва:
"Това, че са ми отказали на едно място не означава, че няма да успея. Означава, че няма да успеем заедно."


Wednesday, February 4, 2015

0 лева

Днес изкарах 0 лева. За целия ден.


И нямам предвид, че съм в отпуска. Тогава човек пак изкарва пари. Да така е -  ако си в неплатенa отпуска, наистина не изкарваш пари.
Но аз не съм и в неплатен отпуск.

Концепцията ми да работя на час и да планирам работните си седмици с поне един почивен ден ме довеждат до дни като този. И първоначално ми харесваше. Първоначално нямах търпение да дойде този ден.
Първоначално бе така, а сега ...

Сега разбирам колко ми липсва въображение. Свободата се превръща във враг на днешния синхронизиран с майла си човек. Човек, свикнал все да е под напрежение и крайни срокове. Човек който отива в отпуск и не може да не си проверява пощата редовно.

А днес не ми се спи - наспал съм се добре.
Не съм гладен или жаден - даже днес съм само на плодове, понеже напоследък яденето ми е в повече.
Не ми се тренира - усещам мускулна треска от вчерашната тренировка.
Сезона на грипа е, а се чувствам здрав, даже ходя с тънкото яке навън.

И на цялата тази идилия стоя в домашния си офис и не знам какво да правя.
Не ми се гледа facebook. Не ми се чете за работа - въпреки, че ми е интересно. Не ми се гледат филми. Книгата не ми е интересна. Проверявам си пощата, а там нищо.

Но ще избутам днешния ден, а утре вече няма да е така. Утре ще работа по проектите,  и ще печеля пари.
Ще печела пари за да ми е интересен деня. Каква ирония само.

А когато имам така желаната свободата да изкарам 0 лева, не знам какво да правя.
Въображение?! Искам да те добавя.











Tuesday, January 20, 2015

Кумове

Как да изненадаш хора, които те познават добре... И се досещат какво искаш да ги питаш, преди да си се обадил...



Facebook:



Но да видим дали ще видят сами това клипче, без никой да им казва.