Реших да се разделя с доволно платената си работа на SharePoint програмист и да бъда известно време безработен. Защо ли?
Отговорът ми е прост, но се оказва, че малко хора ме разбират. Повечето смятат, че или говоря несериозно, или се правя на интересен, или съм си намерил друга работа, но не казвам.
Истината е, че:
- не съм и търсил друга работа;
- не е несериозно - това съм го обмислил доста добре;
- не е интересно да си си разпределил всичките парите за даден период напред и да не можеш да излезеш много от този разчет;
И защо все пак го правя?
Заради свободата. Заради възможността да мога да направя нещата, които мисля, и за които сега нямам време.Осъзнах, че не искам живота ми да протича в цикъла - 40 часова работна седмица - weekend - 40 часова работна седмица - weekend ...
Осъзнах, че не е достатъчно само да цитирам велики мисли, които казват, че малките неща в живота са важни.
Осъзнах, че има моменти, в които ако ти стиска, може и да промениш нещата. И май сега за мен е точно такъв момент, понеже:
- заминавам се с програмиране, което би трябвало да означава, че за един месец мога да си намеря работа - на каква заплата е отделен въпрос, но няма да съм без пари;
- не изплащам жилище или скъпа кола ;
- близките ми хора си оправиха заемите, което означава, че не трябва толкова да им помагам;
- имам някакви събрани пари и харчени ИКОНОМИЧНО ще ми стигнат за известно време;
- сега е лято и има къде да се отиде и какво да се прави; пък и храната е по-евтина;
Осъзнах, че не знам на къде искам да поема - собствен бизнес (което означава поне 50 часа работна седмица), freelancer, добре платена позиция в някоя компания, нещо друго, ... Наистина не знам, но затова ще провокирам себе си и се надявам да разбера.
Осъзнах и нещо, което не предполагах колко е важно. Приятелката ми, Борислава, не я бърка, че нямам кола, че се возим с два автобуса, за да отидем до Студентски да пием бира, че сега оставам без работа, че не я черпя по заведения и т.н. и т.н. ( бе направо си завиждам каква приятелка имам, някой ден ще й изпея това на караоке).
И както казах - оставайки без работа ще използвам времето за себе си. Това не означава да си седя в нас, да гледа сериали по цел ден, да съм заседнал в мръсна и разхвърляна стая, да проверявам през през 5 минути дали има нещо ново във facebook. Това според мен е най-тъпото, което някой може да направи - то си е умствено самоубийство!
Мисля да използвам времето да проуча неща свързани с програмирането, да си направя собствения сайт, да блогвам, да избягам маратона в Батак на 22 Септември, да пробвам да напиша книгата, за която толкова говоря, да спя до поне 10:00 всяка сутрин.
Осъзнах, че осъзнавайки само нещата не става. Трябват действия. Затова от първи Август напускам работа и ще имам у-у-у-у-уникалната възможността да изстрадам отговора на въпроса:
Кое е по стойностното - да бъдеш или да имаш?
Аз сега си избирам "да бъда". И според мен нещата се въртя около това, човек периодично да се пита този въпрос. А отговора безспорно няма да е постоянно един и същ.
И ако трябва да съм докрай честен - разбира се, че ме е страх. Разбира се, че не знам дали постъпвам правилно. Разбира се, че е странно това, което съм тръгнал да правя. ... Но както един мой приятел си е написал в skype-a - "Когато желанието е по-голямо от страха, тогава се сбъдват мечтите".
