Monday, September 24, 2012

41 км


Каква е разликата между човек, който поне веднъж в живота си е изминал полумаратона или маратона, и такъв, който никога не е ?
Разликата е в начина, по който ще реагира на този клип:


Този, който не го е тичал, ще го намери за забавен.
Този, който го е тичал - ще познае себе си.

На 22 Септември изминах Ротари маратона и следващия ден ходех по същия начин. Клатех се като пате, сухожилията по краката ми бяха надути, имах огромни плюски по ходилата отдолу, единия ми нокът ще падне, сядайки на стол едвам ставах, а слизането по стъпала бе направо изпитание.

Когато говорих с победителката при момичетата (Хриси, с която се познаваме от университета и която е изтичала доста маратони) дали така е само първия път, тя ми каза, че „болката я има след всеки маратон, но интересното е, че свикваш с нея и почва да ти харесва”. Яко !

Казвам „изминах маратона”, понеже определено не го избягах.  Ротари маратона е 41 км. По голяма част от него е пресечен терен. Тича се както в гористи местности, така и през поляни около самия язовир.
До сега няй-много бях бягал  12 км на пистата в НСА и си мислех, че колкото и много да са 41 км, все ще ги мина. И да – изминах ги. Но едвам ги изминах. След 30 км дори не си и мислех да тичам, аз едвам ходех. Още след 20 км ме заболя коляното и след това имам сумарно избягани не повече от 5 км.
Разбира се последните 400 метра преди финала ги бягах. И то ги бягах ухилен до ушите, стимулиран от две неща. Първото бе, че брат ми, след като финишира, се върна назад по трасе и последните 2 км тичаше (вървеше) до мен. Второто – нямах търпение да покажа номера си, който бях измислил за финиширането. А номерът – разбира се да направя луната походка пред финалната линия и да я пресека събличайки фланелката си, под която си бях нарисувал с молив за очи медал с номер 1.


А от къде имах молив за очи ли - е имам си тайни  ;)

Определено маратонът е супер изживяване. Бих препоръчал на всеки да пробва нещо подобно.


А освен, че 41км са доста ходене, те са и доста време за мислене.

Това, което установих е, че не съм толкова печен, за колкото се мислех. Реално аз финиширах пред- пред- последен. Мои приятели, които имаха доста по-малко време за тренировки и доста по-малко бяха тренирали, го изминаха много по-бързо. И тях ги е боляло, и те са ходели и тичали с големи болки, но го направиха с отличен резултат.

Освен всичко състезанията са и градивно нещо. Забелязал съм, че доста хора не смеят да заявят смело нещо предварително, за да се предпазят от евентуален провал, ако не го постигнат. Няма лошо човек да не постигне това, което предварително е гонел. По-лошото е да няма смелостта да го каже предварително. Или да го е страх да се състезава, за да не загуби.

И така – таз година един маратон, догодина два.


PS: И не е задължително да имаш маратонки за бягане. Може да се тича и с най-обикновени. Бонусът тук са едни големи плюски на краката, но те минават за 2 дена.