Случи се отново.
Първият път беше преди 8 години, когато работех в Телерик. Не се справях добре и ме помолиха да напусна. Т.е направиха ми предложение, което аз нямаше как да приема, и сам поисках да напусна.
Този момент се оказа един от най-четените и коментираните в книгата ми
Да бъдеш милионер.
Вторият път се случи сега.
И ако преди 8 години аз нямах опит, изпълнявах дневните си задачи бавно и бях в тежест на колегите си, то сега – поне според мен – аз бях най-опитният по проекта, свършвах задачите на време, правех демота и презентации за нови технологии, помагах на колегите си (в Тайланд), дори пишех документация по моя самоинициатива без да отчитам това време.
Да, всичко вървеше много добре.
Последните четири години работех периодично като консултант към една Норвежка фирма за логистика. Работата винаги е била на приливи и отливи, но увереността ми като програмист на свободна практика се дължеше до голяма степен на факта, че аз имах директен договор и работа с клиент от Скандинавия. А това означаваше финансова независимост.
Последната половин година нещата станаха много интензивни.
Всеки месец аз имах поставени специфични задачи, гонехме цели, ходих командировка в Норвегия,водихме дълги дискусионни срещи по скайп. Изобщо - пълна идилия за човек, който работи като freelancer.
С всяко плащане по фактура чувствах, че владея Силата. Дори като се качвах или слизах от метрото, протягах ръка към автоматичните врати и гледах как те се разтварят. Бях като малко дете, което си играе на джедай.
И както всичко си вървеше добре и целият месец за напред ми беше запълнен – получих телефонно обаждане. Ей така от нищото. Не обаждане по скайп, не официален мейл, ами телефонно обаждане.
Човекът, с когото пряко работя, ми се обади и видимо разочарован ми обясни, че политиката на компанията е да се освободи от външните консултанти. Цялата работа трябва да се прехвърли към хората от офиса в Банкок.
Аз знаех за този офис, развиваха го последните две години. Знаех и за стратегията им, но не вярвах, че моят проект може да бъде засегнат или пък мен - мен! - да ме махнат.
И първите две минути не разбирах какво ми казва. Очевидно той не беше съгласен с толкова крайно и моментално наложено решение. Но фирмените политики са си фирмени политики. Само ме посъветва да изпратя възможно най-бързо фактурата за изработените часовете.
Дори забравих да питам какво правим с плануваните задачи, демото ми за понеделник, критичното качване на версия за събота.
И на следващия ден вече не получавах мейли. Просто ей така, всичко свърши.
Или поне изглежда, че е свършило. Моето менение е, че ще се наложи прехвърляне на знания, описване на текущите задачи и ред други неща ... но може пък и да не се наложи ...
Обективно погледнато нещо обичайно за бизнес света се бе случило. Просто аз за първи път виждам как бизнес отношения свършват за точно един ден.
И така получих неочакван подарък - свободно време и възможност за промяна.
Получих и желание да пиша в блога си. И сякаш сега осъзнах колко се бях отнесъл - дори не бях намерил време да напиша, че написах и издадох книга (
Да бъдеш милионер).
Но едно е сигурно - довечера като се возя в метрото ще проверя дали Силата е с мен.
И ще завърша с една мисъл (перифразирана по памет), която много ми харесва:
"Това, че са ми отказали на едно място не означава, че няма да успея. Означава, че няма да успеем заедно."
