- Като кажа '1, 2, 3 старт' и тръгваш да тичаш надоло ! Най-честата грешка, която всеки прави, е че като усети да отлепяме от земята и спира да тича. А не трябва, тичаш докато аз не кажа! Разбрано?
- Разбранооо !!!
Е как да не е разбрано, нали той е е инструктора, а аз съм желаещият да лети с парапланер. А също съм и желаещ да си кацна виж и здрав доло. За първи път летя и не знам какво да очаквам. Уж съм спокоен. Гледам около мен всякакви хора. Е аз ли да се уплаша, та моя девиз в подобни ситуации е "Ям желязо, пия кръв, аз съм Ловешкият лъв".
- 1, 2, 3 СТАРТ !
Айдееее ...
И политам ...
- Ей !!! Гледай ! Ужас - каза ми инструктора.
Пред нас сравнително близо видяхме един от другите парашутисти да лети надолу с малък бял парашут.
Инструкторът ми обясни, че това е запасен парашут и с него не се лети просто ей така. Отваря се само ако нещо се обърка и тръгнеш да падаш.
Първоначално - какво пък толкова, но след това осъзнаваш, че става въпрос на някой живота.
Моя инструктор ми каза, че трябва да проведем "спасителна акциа", която се изразяваше в това да слезем и да видим дали човека е жив. Първите моменти след падането били най-критични понеже не се знае как може да се оплете парашута в дърветата.
Той дори и не ме пита искам ли - само ми каза - подготви се, почваме да слизаме.
Инструкторът ми се имаше за гуро на летенето и не е страно, че реши, че точно ние трябва да идем. През целия път до горе на лифта ми обясневаше колко и къде е летял и колко много опит има. Може и така да беше, не можех да преценя.
И се почна - завой на ляво, завой на дясно, много голямо напрежение върху тялото, завой на ляво, завой на дясно, много голямо напрежение върху тялото. Направо ми се губят моментите. От земята след това ми казаха, че сме правили лупинг след лупинг.
Понеже с парапланер не може просто ей така да се слезе от високо това става с летене в спирала и с залюлявания в лято и дясно.
Нямам и идея, аз само гледах да не повърна и да се мърдам вляво или вдясно според зависи какво той ми кажваше.
И като слязохме близо до боровете, инструктура ми каза - сега искам да викаш "Are you OK ?" и да слушаш за отгоовр !
Еми добре ... само че аз май на мен си трябваше да го викам и не знам дали щях да отговоря с да. От рязките завой ми беше стана супер лошо,а карата ми бяха и изтръпнали.
Събрах сили, внуших си, че няма да повръщам и викнах колкото ми сила държеше - "ARE YOU OK" .. И така два пъти. След втория път се чу викане от мястото, където се виждаше парашута. Явно човекът беше добре или поне можеше да вика, което пак беше добре.
- СУПЕР! - каза инструктора. - Жив е. Сега може да полетим малко, но вече сме ниско и няма да е много!
- Супер - казах му и аз - дай направо да слизаме, че наистина ми е много лошо.
Той извади набързо фотото да ме снима. Не ми беше до снимки както виждате. Едвам се сдържах да не оцапам екипировката.Кацнахме и ооооо ... да си на земята си е хубаво нещо.
