Свечеряваше се. Старият
рокер гледаше през терасата на панелката, в която живееше. Радваше се да чува тишината на лятната София. Беше толкова
успокояващо.
Усещаше по лицето
си засилващият се вятър, който носеше мириса на дъжд. Над Витоша пак се беше заоблачило
и със сигурност дъждът нямаше да се размине. Нещо обичайно за това лято.
Постепенно погледна
му попадна на паркинга, намиращ се отсреща до парка. Сред двайсетте наредените
и старателно завити с покривала мотори позна своя чопър. Не му харесваше, че
тази година мотора му стоеше на открит паркинг, но нямаше друг избор. Поне
покривалото му беше хубаво и дебело. Леко успокоение за него в тези дъждовни
летни дни.
Вчерашния
разговор с Джеймс го беше замислил. Неговият приятел от студентството винаги имаше
да разкаже доста интересни неща. Неща, който бяха като айсберг – на пръв поглед
весели и забавни, но реално доста по-дълбоки.
Старият рокер гледаше приближаващата буря. Всъщност старият
рокер не беше стар. Беше на 29 години. Просто това определение някак си му
харесваше и той често иронично сам се наричаше така. И през погледа на младостта, стария рокер усещаше, че това лято е по различно. И не защото валеше много.
Странна промяна
беше настъпила в него. Преди точно 4 години си беше купил чопъра и за едно лято
беше минал близо 11 000 километра. Сега, към края на Август имаше почти 200. Определено
леко различаващи се числа.
Но промените се
случваха. И нямаше нищо лошо в тях.
Едрите капки на бурята почнаха да падат по топлия
асфалт. Замириса на дъжд.
Шумът им ставаше все по силен и по силен. Все едно падаха по хубаво и дебело покривало
на мотор.
Рокерът влезе в
кухнята да доизмие чините. Усмихна се леко.
Прогнозата за
времето за следващата седмица бе, че няма да вали. По съвсем не малка
случайност, той си беше пуснал отпуска за следващата седмица, а от две вечери
проучваше интересните места из Родопите.
Но промените се
случваха. И нямаше нищо лошо в тях. Истинската страстта обаче оставаше.
