Saturday, April 30, 2011

Мечтите искат време

Проблемът на истинските фрази е, че  те с времето си губят смисъла. Започваме да ги казваме по навик и идеята им ни бяга. Например:

             „Жив и здрав.”
            ”Малките неща правят човека истински щастлив.”
             „Човек трябва да следва мечтите си.”                  
                            . . . . . . . . . . . . 

Има много и много фрази на всякакви теми, но те искат време да ги изживеем и да достигнем до тях.

Говорейки в личен план мога да кажа, че последните месеци  достигнах до идеята, че
                      
                                  „Мечтите искат време.” 

Може да мечтаеш за нещо малко или за нещо голямо, но в момента  в който успееш да го сбъднеш – чувството е уникално.
Какво имам предвид ли ?  
Тези две снимки, зад които стоят много много време и чакане :




Да имам чопър ми стана мечта с времето. Миналата година реших и изкарах курсовете. До този момент никога (наистина никога) не се бях качвал на мотор, но не беше толкова трудно колкото си мислех. Четири съботи и недели в Ловеч каране на учебния мотор ми докараха категорията за мотор.
Филма да The Curious Case of Benjamin Button”  ми даде увереност да си взема чопър. Да, Брат Пит го има само на няколко кадъра с мотора си, но подобни сцени те вдъхновяват.

И това вдъхновение не те оставя след това карайки по места, за които и картата не знае, че съществуват ...

А салсатата . Почнах  да ходя на салса, защото едни мои приятели (Калин и Гери) тръгнаха.В началото, ако трябва да съм честен , ходех заради това, заради което ходят и 99% от начинаещите момчетата - момичета.  Така си е - на салсата има много и момичета и момчета, които  са необвързани, а танците сближават.

С времето обаче започваш да разбираш и идеята на танца – не просто да се движиш в ритъм, а да си в танца – да усещаш движенията, заряда, да караш момичето до теб да се забавлява, да я накараш да си завижда, че танцува с теб. Разбира се това иска време, но мечтите  си искат време ;)

 В школата в която аз ходя ( Street Salseros ) има трима уникални салса гладиатора – Мони, Вальо и Вальо. И  някой ден – надявам се и аз да съм сред тях. 


И с поглед в бъдещето, ето какво се надявам скоро да мога за заснема и кача в ‘Интернета’:

                     

Tова, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш малките си мечти.