Интересно е човек да забелязва ситуациите, в който се намира от време на време. Както го е казал един не много умен, но велик футболист ( Стойчков) - „Every day is a big day !“
Например … Аз – летя със самолет за Мюнхен, весел, щастлив, леко притеснен от това което ме чака в Осло, радващ се че съм до прозореца, преглеждам си бележките и нещата по SharePoint проекта … просто … голЕм кеф. В главата ми е и току-що измелената от мен ПРОГРАМИСTKА фраза за момента –> „Ей това си е SharePoint в облака … „ (нали гледам SharePoint неща и съм в облаците, а Cloud computing-a набира все повече и повече сила … просто … голЕм лаф, жалко че няма на кой да го кажа и да ме разбере).
А до мен – един татко с малко детенце, но наистина много малко, направо бебе.
С този татко се засякохме и на check-in-a, и на security check-a, а сега и в самолета. До като стоях зад него по опашки в главата ми беше филма “Up in the air” и знам, че трябва да не се редя зад възрастни, семейства, и всякакви потенциално бавещи се хора … Та леко се по пренареждах на другата опашка. Мале, че съм хитър, голЕм хитрец …
Не знам дали сте се заглеждали как гледа малко детенце – спокойно, немигащо и без емоция. Е това детенце имаше този талант – не се усмихна на нито една моя странно забавни физиономия, която правех скришно от таткото … Нищо де, аз си продължих с SharePoint-a,но се замислих как се променят ценностите с течение на времето. Не че и направих уникалното и голЕмо заключение, но си е друго да го почувстваш.
А моите текущи ценности ме чакаха в следващия самолет, но преди да стигна до тях разбрах и още нещо - хубаво да се тича вечерно време и да се държи човек във форма. Такова бягане му ударих от единия 'gate' до другия на летището в Мюнхен, че едвам си казах името на момичето дето проверяваше бордните карти. Ама голямо бягане. Понеже вече летя за втори път сам по работа и съм голЕм специалист по оправяне из летища, не съм видял, че на полета ми е сменено мястото за излитане, та по спортувах сутришно.
А в следващият самолет, мястото ми беше последното (25F) и до мен през една седалка седеше едно много бизнес наточено момиче. Изглеждаше колкото мен на години и не беше сякаш много висока, беше руса и в син костюм … Както би казал бай Ганьо ако беше истински и бе до мен – „Малии, сега ще видиш голЕм български талант!”
И го видя !!!! До края на пътуването си засякохме погледите веднъж … ГолЕмо общуване, а ;)
Това което обаче осъзнах, бе че не всичко добре звучащо на първо чуване, е толкова яко в действителност:
„Сутришна закуска с плодова салата и хубаво момиче и то сред облъците“
E да, ама...
Че си беше сутрин – сутрин си бе.
Закуска – тази в самолета и учудващото бе, че не беше сандвич, а някаква плодова салата с мюсли. Доста вкусно, признавам !
Хубаво момиче – до мен през седалка. Не се познавахме, не знаеше и името ми, но пък изглеждаше доста добре.
Облаци – колкото ти душа искаше. Супер много имаше през прозореца. Даже за пореден път си обещах, че ще прочета в Wikipedia за видовете облаци.
Наистина хубав момент, хубава сутрин и предстоеше натоварена работна седмица.
Всичко си беше добре и щеше да си остане просто добър полет, ако не беше следното нещо. Мислех да не го споделям понеже си е лично, но всички сме хора и аз държа да съм искрен в блога си, а вярвам ще ме разберете.
Та … плодова салата – супер. След нея пих и две кафета - супер. В този полет, който бе на Швейцарските авиолинии, даваха и малки шоколадчета.Та кафе и шоколад – много супер. И тогава дойде момента, на страданието … След плодова салата и две кафета ( + още едно в предния полет) , лелееее как ме сви стомаха. Ама много много. Направо горещи вълни почнаха да ме обливат … А тъкмо почнахме да кацаме… Просто трябва да се преживее за да ме разберете, какво е да каца самолет, а на вас да ви се ходи до тоалетната …
И слизайки от самолета, нямаше по съсредоточен и целеустремен от мен човек на цялото летище. Не мислех даже и за багажа си – направо в тоалетната… И да, въпреки че и аз не уважавам обществените тоалетни, повярвайте ми - понякога те са всичко на света. А това което ме накара да запомня този момент завинаги – на излизане от това свещено място видях момичето, което стоеше до мен, дърпайки малкия си куфар да влиза в женската тоалетна. Хахаааа .... и в добро и в лошо бяхме двамата заедно.Взех си куфара и тръгнах към влака – от тук нататък ме чакаше работа, работа и само работа.
