Страст

Свечеряваше се. Старият рокер гледаше през терасата на панелката, в която живееше. Радваше се да чува  тишината на лятната София. Беше толкова успокояващо.

Усещаше по лицето си засилващият се вятър, който носеше мириса на дъжд. Над Витоша пак се беше заоблачило и със сигурност дъждът нямаше да се размине. Нещо обичайно за това лято.

Постепенно погледна му попадна на паркинга, намиращ се отсреща до парка. Сред двайсетте наредените и старателно завити с покривала мотори позна своя чопър. Не му харесваше, че тази година мотора му стоеше на открит паркинг, но нямаше друг избор. Поне покривалото му беше хубаво и дебело. Леко успокоение за него в тези дъждовни летни дни.

Вчерашния разговор с Джеймс го беше замислил. Неговият приятел от студентството винаги имаше да разкаже доста интересни неща. Неща, който бяха като айсберг – на пръв поглед весели и забавни, но реално доста по-дълбоки.

Старият рокер  гледаше приближаващата буря. Всъщност старият рокер не беше стар. Беше на 29 години. Просто това определение някак си му харесваше и той често иронично сам се наричаше така. И през погледа на младостта, стария рокер усещаше, че това лято е по различно. И не защото валеше много.

Странна промяна беше настъпила в него. Преди точно 4 години си беше купил чопъра и за едно лято беше минал близо 11 000 километра. Сега, към края на Август имаше почти 200. Определено леко различаващи се числа.

Но промените се случваха. И нямаше нищо лошо в тях.

Едрите капки на бурята почнаха да падат по топлия асфалт. Замириса на дъжд.

Шумът им ставаше все по силен и по силен. Все едно падаха по хубаво и дебело покривало на мотор.

Рокерът влезе в кухнята да доизмие чините. Усмихна се леко.

Прогнозата за времето за следващата седмица бе, че няма да вали. По съвсем не малка случайност, той си беше пуснал отпуска за следващата седмица, а от две вечери проучваше интересните места из Родопите.

Но промените се случваха. И нямаше нищо лошо в тях. Истинската страстта обаче оставаше.

РАБОТЕН

Преди известно време написах поста  "БЕЗРАБОТЕН".
В него споделих за решението си да напусна работа и да открия какво искам да правя. Това което ме тормозеше тогава бе

"... че не искам живота ми да протича в цикъла - 40 часова работна седмица - weekend - 40 часова работна седмица - weekend ..."

Сега, след почти две години, искам отново да споделя до къде стигнаха откритията и мислите ми в тази насоката и с какво се занимавам.

Ще започна с това, че се радвам, че тогава напуснах редовната си работа.

Не беше лесно решение. И то най-вече заради това, че то бе свързано с доста психическо натоварване и изхарчване на всичките спестявания.

Доста отрезвяващо действа внезапното лишение от финансовата сигурност на постоянната заплатата. Овърдравт, заем, аванс по заплатата - все механизми, които ти позволяват до поддържаш по висок стандарт от този, които реално имаш.
Замисляш се и как динамиката на живота от университета те е вкарал в някакъв коловоз.

И това което открих излизайки извън тази линия, е че може би най трудните неща е човек да се самоорганизира и да си поставя истински цели.

В момента съм работник на свободна практика (или ако трябва да използвам добре звучаща чуждицата - freelancer). Разбрах, че това е нещото което ми харесва да правя. Да работя по проекти или с фирми, които на мен ми харесват. И в същото време да не съм закотвен с нещо за повече от половин година.

Но както с повечето неща - човек трябва да пробва за да разбере дали е за него.
Наистина вярвам, че промените са винаги градивни.

И ще завърша с една констатация. За съжаление еволюцията и правото на свободата не пазят човека от собствената му глупост.
Ако искате да се назначите на позиция "Майкал Джексъна на SharePoint-a" във фирмата, представлявана от самия вас - еми няма какво да ви спре  ...

(А какво е SharePoint ли? Това е софтуерен продукт на фирмата Майкрософт, които се използва от големи фирми за правене на сложни сайтове, държащи много и различни данни.
Аз работя изцяло и само с това нещо.)