И нямам предвид, че съм в отпуска. Тогава човек пак изкарва пари. Да така е - ако си в неплатенa отпуска, наистина не изкарваш пари.
Но аз не съм и в неплатен отпуск.
Концепцията ми да работя на час и да планирам работните си седмици с поне един почивен ден ме довеждат до дни като този. И първоначално ми харесваше. Първоначално нямах търпение да дойде този ден.
Първоначално бе така, а сега ...
Сега разбирам колко ми липсва въображение. Свободата се превръща във враг на днешния синхронизиран с майла си човек. Човек, свикнал все да е под напрежение и крайни срокове. Човек който отива в отпуск и не може да не си проверява пощата редовно.
А днес не ми се спи - наспал съм се добре.
Не съм гладен или жаден - даже днес съм само на плодове, понеже напоследък яденето ми е в повече.
Не ми се тренира - усещам мускулна треска от вчерашната тренировка.
Сезона на грипа е, а се чувствам здрав, даже ходя с тънкото яке навън.
И на цялата тази идилия стоя в домашния си офис и не знам какво да правя.
Не ми се гледа facebook. Не ми се чете за работа - въпреки, че ми е интересно. Не ми се гледат филми. Книгата не ми е интересна. Проверявам си пощата, а там нищо.
Но ще избутам днешния ден, а утре вече няма да е така. Утре ще работа по проектите, и ще печеля пари.
Ще печела пари за да ми е интересен деня. Каква ирония само.
А когато имам така желаната свободата да изкарам 0 лева, не знам какво да правя.
Въображение?! Искам да те добавя.
No comments:
Post a Comment