10 000 километра живот

На 29 Март си купих чопър, на 9 Октомври изминах 10 000-я си километър с него.

И мога да с споделя с вас – уникално е!

Преди точно една година имах книжка за мотор и само голямото желание да си купя чопър. Почти всеки ми казваше, че съм луд, че е много опасно, че е непрактично, че не е за мен, че не знам какво ме чака, че като завали дъжд пак ще се возя с градския транспорт и още много до голяма степен верни неща.

И една година по късно, това което аз пък мога да кажа на всички е, че

            няма време човек да отлага мечтите си.

Ако наистина много искате да направите нещо – просто пробвайте да го направете.

Няма да изпадам във философии и екзистенциални поуки за живота, но ще ви разкажа някой от нещата, които съм преживял с „големия лош чопър”.

Facebook и манията да снимаме нещо до голяма степен са пообъркали мозъците ни. Като видим нещо яко – давай да го снимаме.Е хубавото на мотора е, че и да искаш да го снимаш – не можеш. Или дори и да спреш и снимаш – не е същото.

За тези 10 000 километра имам следните "емоционални снимки":

•  Изгорих приблизително 500 литра бензин

• Мой приятел ми измисли мото, което написах на гърба на якето си - „Бензина е за горене, живота е за живеене”. И поне 20 пъти съм чувал – „В надписа ти няма ли 2 правописни грешки ….. „. Е пък няма – вие да сте виждали грамотен рокер… !!??!!! Така ми хареса, така го написах.

•  Карал съм срещу залеза и срещу изгрева. Ама точно срещу тях – като по филмите.

•  Най- интересното нещо, което видях, беше до село Микре на една дълга права. Карах към  София. Пред мен залязваше слънцето и небето беше червено. Зад мен в огледалото виждах как изгрява луната и то при пълнолуние. Просто уникално.

• Станах най-бавния рокер в историята на българските пътища. Средно карам с 90 – 100 км/час. Вдигал съм най-много 130 и то за да изпреваря един ТИР на един кофти завой по магистралата към Пловдив. НО – близо до Бургас надминах друг моторист.

Видях го в далечината. Не караше бързо - аз бях с 80, той сигурно бе с 70. Бавно бавно взех да го застигам. И тогава си казах – или сега или никога ! И с мръсна газ вдигайки близо 100 го изпреварих … Е няма такъв кеф. Малко по късно той ме задмина и повече не го видях, но това не промени факта, че поне за 10 мин не бях най-бавния моторист в България.

•  Разбрах, че търновските полицаи нямат сърце – писаха ми акт, че возя момиче без каска. И то на сватба, и то карах по Арбанаси, и то по едни черни пътища. От мъжка солидарност поне можеха да ме пуснат и да не ми взимат златния талон.

• Пътувах за въпросната сватба в Търново и понеже закъснявах за краденето на булката, на един Shell в началото на Търново спрях, съблякох дрехите за мотора, извадих от раницата си панталон, ризата и вратовръзка, преоблякох се, оставих си дрехите на момичето от бензиностанцията и отидох на сватбата. По късно си ги взех. Уникално беше.

• Непознати ми дадоха шише вода на Беклемето - чуха ме как обяснявах по телефона, че съм умрял за вода и жената дойде и ми даде пълно шише.

•  В един ден изминах 720 километра. Отидох до нос Калиакра за да видя делфин и познайте – видях. Наречете го луд късмет, съдба, слънчасване или както искате – но целия път до там си заслужаваше. Даже tag-нах делфина във facebook-a.

• Карал съм на 35 градуса жега и на 2 градуса студ. Спирал съм да си топля ръцете на двигателя, понеже не си чувствах пръстите. Няколко пъти ме е валял толкова силен дъжд, че едва съм виждал какво е пред мен.

• Осъзнах, че да нямаш уредба в каската, не означава че не можеш да имаш музика. Обичам да си пея в каската и любимата ми фраза за пеене е :

         Here I am, On the road again
         There I am, Up on the stage
         There I go, Playin' star again
         There I go, Turn the page

Има и доста други неща, които могат да се споделят след тези километри. Предполагам ще си кажете обаче, че или си доизмислям, или поукрасявам нещата, или не е точно така. Но истината е, че са си истина. И истината е, че как човек вижда нещата около себе си, си зависи изцяло от него.

И понеже се имам за интелигентен човек, въпреки че като рокер съм неграмотен, а и нямам блог-пост с по-малко от 10 грешки, ще си позволя да ви дам съвет, който аз се опитвам да следвам:

      Няма време човек да отлага мечтите си. Ако искате нещо – направете го.

А към хората в градския транспорт – моля ви, рокерът вече е пеша, не се плашете ако някой до вас си бръмчи на ум или си пее  „Here I am, On the road again ... ”
...

PS: И искрено благодаря на Иво Марков, който ме посвети в тайните на това да имаш мотор, и без който нямаше да мога да изживея и напиша горните мъдри слова.