Лекции

Лелее колко било яко да ходиш на лекции :)

Всеки си има своите извинения за да не прави нещо и често тези извинения са доста основателни.
Аз например не бях ходил на лекции от началото на семестъра. Извиненията ми бяха, че сменям работата, че търся квартира за брат ми и мой приятел, че се бях вкарал в размисли заради едно момиче, че имах да довършвам сайтове, които бях почнал преди 2 месеца... Общо взето сериозно звучащи неща, но истината е че не ми се ходеше.

И миналия четвъртък реших да посетя университетa. Отидох, видях се с колегите, видях по какво как ще ни изпитват и накрая завърших с бира в студентски град.
Беше супер яко! Лекциите и бирата, след края на работен ден, определено те зареждат супер много и човек прибирайки се към вкъщи си казва - "Лелее колко било яко да ходиш на лекции, трябва да напиша пост за това" ;)

И тогава се случи нещо което бях предчувствал преди време, че пак ще се повтори.
Вървя си аз към вкъщи, минавайки през поляната на Техническия, и след трите изпити бири идва логичната нужда да спра до един храст. И както си стоя до храста ... Опааааа!!!

Само колко е стряскащо да си мислиш че си сам насред поляна и изведнъж да чуеш стъпки покрай теб!Направо се сресваш - ама много се стресваш.
Огледах се, огледах се и пак се огледах - нямаше абсолютно никой,ама никой. И тогава го видях. За трети път ми се случваше след пиене на бира да виждам таралеж.
Супер яко усещане е - да видиш нещо нямащо нищо общо с всекидневието ти и мястото където се намираш.

Тогава се замислих за живота и лекциите и бирата и обобщих, че таралежа,правейки си щастливо среднощни кръгчета, изобщо не му пукаше дали земята се върти, дали вулканите изригват и какво ли още не.


И определено - "Лелее колко било яко да ходиш на лекции". Дано скоро пак да ида.

Общото между жената и мусаката

Човек като се научи да готви, започва да разбира готвенето.
А то си е лесно и просто нещо - избираш си какво долу горе искаш, разбираш теоретично как се прави, пробваш да го направиш и бам ->  долу горе се получава нещо - ако не е това което си си представял, надеждата за по успешен следващ път винаги е актуална.

Също толкова просто е и в любовта - избираш си какво долу горе искаш, разбираш теоретично как да го постигнеш, пробваш да го направиш и бам -> долу горе се получава нещо - ако не е това което си си представял, надеждаа за по успеше следващ път винаги е актуална.

Определено онагледяването на готвенето и любовта се изразяват в хубава мусака и хубава жена и тъй като света е голям и жени и мусаки ни дебнат от всякъде, нека пробваме да разберем поне едно от двете.

Например мусаката / предполагам, че ако избера другото ще осъзная, че света е малък и спасени няма никъде / :P

Та ...  каква е магията на мусаката:
- преди да можеш да правиш мусака си мислиш, че тя е най якото нещо и че можеш да я ядеш винаги без да ти омръзне, научаваш се да я готвиш и разбираш че не е така;
- по важен е вкуса, а не вида;
- с хубава на вид мусака можеш да се снимаш и да се тегнеш във facebook (ето пример), но ако искаш да я ядеш - определено трябва вкус;
- само добър вкус не стига - все пак трябва да се вижда че е мусака, а не картофена яхния
- правилните и умерени подправки дават истински вкус на мусаката

В заключение на този кулинарен пост ще напиша, че хубавата мусака си е хубаво нещо и с правилите подправки и внимателно готвене и правене, човек може да яде винаги вкусна мусака ;)


PS:    Каква е магията на жената ли ?

   вземеме горната теория и в нея подменяме няколко думи по следния начин:
   'мусака' с 'жена' ,
   'правиш' според зависи с някоя от  'свалиш', 'ходиш', 'обичаш', 'спиш ',
   'готвиш' с 'имаш'
   'ядеш' според зависи с някоя от  'правиш сеkс', 'обичаш'
   'подправки' според зависи с някоя от 'разбиране', 'компросмиси', 'изслушване'

Първия ми пост :P

Да си направиш блог било лесно - няколко кликания напред назад, попълване на форми с име, email и други подобни и си готов.


Трудното обче идва когато искаш да направиш пост. Определено да напишеш нещо което да бъде интересно на поне двама човек си е трудно нещо.

Аз реших да видя дали има какво да кажа и дали мога да подържам блог, който да се чете не само от познатите ми.

Забелязъл съм, че понякога на човек му идват гениални мисли и идеи, които просто си отминават във времето ( понякога му идват и много тъпи, които добре че си отминават ). Ако има къде да ги запише обаче би било яко за сами него.

Преди време си направих собствен сайт - http://www.kulturtreger.com/ , в който мислех да слагам мисли и други уж умни неща, но не ми се получи много - писане и качването на страници е бавно и коства много време, докато за блог-поста си трябва само вдъхновение.

... та да видим какво ще стане с блога ми.