БЕЗРАБОТЕН

Реших да се разделя с доволно платената си работа на SharePoint програмист и да бъда известно време безработен. Защо ли? 

Отговорът ми е прост, но се оказва, че малко хора ме разбират. Повечето смятат, че или говоря несериозно, или се правя на интересен, или съм си намерил друга работа, но не казвам.
Истината е, че:
- не съм и търсил друга работа;
- не е несериозно - това съм го обмислил доста добре;
- не е интересно да си си разпределил всичките парите за даден период напред и да не можеш да излезеш много от този разчет;

И защо все пак го правя?
Заради свободата. Заради възможността да мога да направя нещата, които мисля, и за които сега нямам време.

Осъзнах, че не искам живота ми да протича в цикъла - 40 часова работна седмица - weekend - 40 часова работна седмица - weekend ...

Осъзнах, че не е достатъчно само да цитирам велики мисли, които казват, че малките неща в живота са важни.

Осъзнах, че има моменти, в които ако ти стиска, може и да промениш нещата. И май сега за мен е точно такъв момент, понеже:
 - заминавам се с програмиране, което би трябвало да означава, че за един месец мога да си намеря работа - на каква заплата е отделен въпрос, но няма да съм без пари;
 - не изплащам жилище или скъпа кола ;
 - близките ми хора си оправиха заемите, което означава, че не трябва толкова да им помагам;
 - имам някакви събрани пари и харчени ИКОНОМИЧНО ще ми стигнат за известно време;
 - сега е лято и има къде да се отиде и какво да се прави; пък и храната е по-евтина;

Осъзнах, че не знам на къде искам да поема - собствен бизнес (което означава поне 50 часа работна седмица), freelancer, добре платена позиция в някоя компания, нещо друго, ... Наистина не знам, но затова ще провокирам себе си и се надявам да разбера.

Осъзнах и нещо, което не предполагах колко е важно.  Приятелката ми, Борислава, не я бърка, че нямам кола, че се возим с два автобуса, за да отидем до Студентски да пием бира, че сега оставам без работа, че не я черпя по заведения и т.н. и т.н. ( бе направо си завиждам каква приятелка имам, някой ден ще й изпея това на караоке).

И както казах - оставайки без работа ще използвам времето за себе си. Това не означава да си седя в нас, да гледа сериали по цел ден, да съм заседнал в мръсна и разхвърляна стая, да проверявам през през 5 минути дали има нещо ново във facebook. Това според мен е най-тъпото, което някой може да направи - то си е умствено самоубийство!
Мисля да използвам времето да проуча неща свързани с програмирането, да си направя собствения сайт, да блогвам, да избягам маратона в Батак на 22 Септември, да пробвам да напиша книгата, за която толкова говоря, да спя до поне 10:00 всяка сутрин.

Осъзнах, че осъзнавайки само нещата не става. Трябват действия. Затова от първи Август напускам работа и ще имам у-у-у-у-уникалната възможността да изстрадам отговора на въпроса:   
  
                               Кое е по стойностното - да бъдеш или да имаш?
  
Аз сега си избирам "да бъда". И според мен  нещата се въртя около това, човек периодично да се пита този въпрос. А отговора безспорно няма да е постоянно един и същ.

И ако трябва да съм докрай честен - разбира се, че ме е страх. Разбира се, че не знам дали постъпвам правилно. Разбира се, че е странно това, което съм тръгнал да правя. ... Но както един мой приятел си е написал в skype-a - "Когато желанието е по-голямо от страха, тогава се сбъдват мечтите".

PS:     "Понякога печелим, а понякога се учим."  :)

"In a relationship"

Ако някой се чуди какво става с мен напоследък и защо не пиша в блога си - ми хванах си приятелка.

Всъщност тя ме хвана. Аз съм си от притеснителните и когато работата опре до действия, не съм от най-бързите.
И докато се чудех кога и как да я целуна, с каква стратегия какво да й кажа - тя ме изпревари и ме целуна. И добре, че така стана - имаше да мъча и мен си, и нея. И почти сигурно щях да измисля допълнение към темата "Как НЕ се свалят момичета".

Сега обаче бих могъл да кажа, че определено е яко да си имаш гадже.

И ако трябва да обясня нещата с картинки, то ситуацията е като долните две взети заедно, но по-яко:

  Та така ...

Как НЕ се свалят момичета

И понеже идва края на света, реших да направя добро и да споделя едни неща изстрадани и подпечатани с много срам.

Как НЕ се свалят момичета ?

Правило едно: Не я заговаряйте със сложни и объркващи неща!

Като например:
- Ако те питам дали ще пиеш кафе с мен утре, отговора ти на този ми въпрос ще е еднакъв ли с отговора на въпроса, който ти задавам сега ?
Ако се замислите от логична гледна точка, без значение дали ще каже ДА ли НЕ - би трябвало да пие кафе с вас.

Правило две: Не я заговаряйте с оригинални (но само според вас) фрази!

Като например:
- Забелязах, че ме гледаш ... и само да ти кажа ... че съм осъждан. За сексапил ! На твоя отговорност разговаряй с мен !
    или
- Весела ?  ... Ще станеш-ш-ш-ш-ш !
Също така не завършвайте тези фрази в комбинация с леко палаво намигване ;) Тествано е и не работи.

Правило три: Когато искате да я целунете, не го измисляйте в сложен сценарии! И никога не питайте - може ли да те целуна!

Пример:
Казвате й, че искате да й покажете нещо много важно. Качвате я на 11-я етаж на 16 блок в студентски град. Излизате на терасата в коридора (която предния ден сте проверили, че не се заключва). Хващате я нежно за ръка и я питате:
- Виждаш ли ?
- Какво ?!?
- Ефекта на глобалното затопляне ...
- ????
- Не виждаш ли как ледовете между тебе и мен се топят ..
И след това я целувате /докато сърцето ви тупти на умиране/.


Правило четири: Ако нещата стигнат до там, че се разделите, не правете грандиозни неща, за да си я върнете. 

Като например:
Правите си тениска с надпис "Ани = момичето палещо кръвта ми". Понеже момичето с което сте ходили се казва Ани. Обличате си тениската под ризата и отивате на караоке заедно с нея и други приятели. Без никой да подозира, излизате на сцената, оставате по тениска и изпявате - Дулсинея. 
И разбира се, понеже това си е голямо напрежение - пиете 4, 5 големи водки за да туширате срама, в резултат на което не помните края на вчера.
/ ако мислите, че не ви споделям преживяни неща, вижте снимката встрани  ;)  /


Правило пет: Не подарявайте пантофки зайчета като подарък за нова година. 
Повярвайте ми, не е добра идея, освен ако не искате да късате !


Правило шест: Не си слагайте фланелка на Super Man и с небрежна стъпка да се приближите до момиче задавайки й въпроса: Чудила ли си се какво е да спиш със Super Man?











С тези безценни съвети вярвам края на света за някой няма да настъпи по рано от очакваното.
Весела Нова година и нека 2012 ни донесе много положителни емоции, дълъг и не скучен живот.

Снимката

Дали тази снимка е истинска или е просто фотографска композиция ?

Сигурен съм, че е второто, но определено искам да вярвам, че е първото.

За мое съжаление съм гледал 'Sex and the city' (първите два сезона + двата пълнометражни филма) и знам, че момиче не би излязло в сняг с такива обувки ... Филмите развалят всичко!

Съветите на рокерЪ

Ако всеки знаеше тайната на успеха, то тя щеше ли да е тайна ...

И все пак е интересно да чуеш съветите на успял или богат човек. Придобиваш увереност, че някой ден нещата ще станат.
Преди седмица четох шестте правила за успех на Арнолд и признавам - добри са! Нещото, което изобщо запомних от тях обаче е текстът:

"... В деня има 24 часа. Спите 6 часа и ви остават 18. Знам, че някои от вас ще кажат: “Чакай малко, аз спя 8 или 9 часа.” Е, тогава спете по-бързо, бих ви препоръчал аз. ..."

Повярвайте ми - сутрин като ми се спи и се чудя как да отложа с 10 минути ставането си, се сещам за това и подскачам като пружинка. Не трябва да пилеем времето си!

И ако да четеш съвети на милиардери или кино звезди изглежда някак далечно, то какво ли е да прочетеш съветите на някой, който след време ще е такъв ...

Аз все още не съм милиардер, нито световно известен, нито имам къща на екзотично място, нито ходя на сафарита да яздя крокодили, така че попадам в графата - потенциално известен и успял.
Сериозно се замислих за принципите, които лично аз следвам. Без да преувеличавам или напудрям излишно, реших да ги споделя. И понеже думите минават и заминават, аз подхождам илюстративно ...

И ето какви са съветите на рокерЪ:

1. Имай визия !

2. Научи се да говориш пред публика !

3. Вярвай в себе си !

4. Не следвай сляпо инструкциите !

5. Бъди бабаит !

6. Имай куража да поведеш и други след идеите си !

7. Не давай на ежедневието да свива кръгозора ти !

8. Мисли за последствията от действията си !

9. Не се притеснявай, че може да изглеждаш смешно !

10. Да загубиш фокус не винаги е провал !

И понеже картинките съм ги 'откраднал', подхождам алтруистично и давам пълните права на всеки, който иска, да следва и прилага принципите ми. Все пак след време ще съм или милиардер, или ще имам къща на екзотично място, или ще яздя крокодили ...

PS: Надявам се израза "яздя крокодил" да не е метафора за семейния ми живот след време, но знае ли човек какво го чака . . . 

10 000 километра живот

На 29 Март си купих чопър, на 9 Октомври изминах 10 000-я си километър с него.

И мога да с споделя с вас – уникално е!

Преди точно една година имах книжка за мотор и само голямото желание да си купя чопър. Почти всеки ми казваше, че съм луд, че е много опасно, че е непрактично, че не е за мен, че не знам какво ме чака, че като завали дъжд пак ще се возя с градския транспорт и още много до голяма степен верни неща.

И една година по късно, това което аз пък мога да кажа на всички е, че

            няма време човек да отлага мечтите си.

Ако наистина много искате да направите нещо – просто пробвайте да го направете.

Няма да изпадам във философии и екзистенциални поуки за живота, но ще ви разкажа някой от нещата, които съм преживял с „големия лош чопър”.

Facebook и манията да снимаме нещо до голяма степен са пообъркали мозъците ни. Като видим нещо яко – давай да го снимаме.Е хубавото на мотора е, че и да искаш да го снимаш – не можеш. Или дори и да спреш и снимаш – не е същото.

За тези 10 000 километра имам следните "емоционални снимки":

•  Изгорих приблизително 500 литра бензин

• Мой приятел ми измисли мото, което написах на гърба на якето си - „Бензина е за горене, живота е за живеене”. И поне 20 пъти съм чувал – „В надписа ти няма ли 2 правописни грешки ….. „. Е пък няма – вие да сте виждали грамотен рокер… !!??!!! Така ми хареса, така го написах.

•  Карал съм срещу залеза и срещу изгрева. Ама точно срещу тях – като по филмите.

•  Най- интересното нещо, което видях, беше до село Микре на една дълга права. Карах към  София. Пред мен залязваше слънцето и небето беше червено. Зад мен в огледалото виждах как изгрява луната и то при пълнолуние. Просто уникално.

• Станах най-бавния рокер в историята на българските пътища. Средно карам с 90 – 100 км/час. Вдигал съм най-много 130 и то за да изпреваря един ТИР на един кофти завой по магистралата към Пловдив. НО – близо до Бургас надминах друг моторист.

Видях го в далечината. Не караше бързо - аз бях с 80, той сигурно бе с 70. Бавно бавно взех да го застигам. И тогава си казах – или сега или никога ! И с мръсна газ вдигайки близо 100 го изпреварих … Е няма такъв кеф. Малко по късно той ме задмина и повече не го видях, но това не промени факта, че поне за 10 мин не бях най-бавния моторист в България.

•  Разбрах, че търновските полицаи нямат сърце – писаха ми акт, че возя момиче без каска. И то на сватба, и то карах по Арбанаси, и то по едни черни пътища. От мъжка солидарност поне можеха да ме пуснат и да не ми взимат златния талон.

• Пътувах за въпросната сватба в Търново и понеже закъснявах за краденето на булката, на един Shell в началото на Търново спрях, съблякох дрехите за мотора, извадих от раницата си панталон, ризата и вратовръзка, преоблякох се, оставих си дрехите на момичето от бензиностанцията и отидох на сватбата. По късно си ги взех. Уникално беше.

• Непознати ми дадоха шише вода на Беклемето - чуха ме как обяснявах по телефона, че съм умрял за вода и жената дойде и ми даде пълно шише.

•  В един ден изминах 720 километра. Отидох до нос Калиакра за да видя делфин и познайте – видях. Наречете го луд късмет, съдба, слънчасване или както искате – но целия път до там си заслужаваше. Даже tag-нах делфина във facebook-a.

• Карал съм на 35 градуса жега и на 2 градуса студ. Спирал съм да си топля ръцете на двигателя, понеже не си чувствах пръстите. Няколко пъти ме е валял толкова силен дъжд, че едва съм виждал какво е пред мен.

• Осъзнах, че да нямаш уредба в каската, не означава че не можеш да имаш музика. Обичам да си пея в каската и любимата ми фраза за пеене е :

         Here I am, On the road again
         There I am, Up on the stage
         There I go, Playin' star again
         There I go, Turn the page

Има и доста други неща, които могат да се споделят след тези километри. Предполагам ще си кажете обаче, че или си доизмислям, или поукрасявам нещата, или не е точно така. Но истината е, че са си истина. И истината е, че как човек вижда нещата около себе си, си зависи изцяло от него.

И понеже се имам за интелигентен човек, въпреки че като рокер съм неграмотен, а и нямам блог-пост с по-малко от 10 грешки, ще си позволя да ви дам съвет, който аз се опитвам да следвам:

      Няма време човек да отлага мечтите си. Ако искате нещо – направете го.

А към хората в градския транспорт – моля ви, рокерът вече е пеша, не се плашете ако някой до вас си бръмчи на ум или си пее  „Here I am, On the road again ... ”
...

PS: И искрено благодаря на Иво Марков, който ме посвети в тайните на това да имаш мотор, и без който нямаше да мога да изживея и напиша горните мъдри слова.

Up In The Air

Интересно е човек да забелязва ситуациите, в който се намира от време на време. Както го е казал един не много умен, но велик футболист ( Стойчков) -  „Every day is a big day !“

Например …

 Аз – летя със самолет за Мюнхен, весел, щастлив, леко притеснен от това което ме чака в Осло, радващ се че съм до прозореца, преглеждам си бележките и нещата по SharePoint проекта … просто … голЕм кеф. В главата ми е и току-що измелената от мен ПРОГРАМИСTKА фраза за момента –> „Ей това си е SharePoint в облака … „ (нали гледам SharePoint неща и съм в облаците, а Cloud computing-a набира все повече и повече сила … просто … голЕм лаф, жалко че няма на кой да го кажа и да ме разбере).

А до мен – един татко с малко детенце, но наистина много малко, направо бебе.

С този татко се засякохме и на check-in-a, и на security check-a, а сега и в самолета. До като стоях зад него по опашки в главата ми беше филма “Up in the air” и знам, че трябва да не се редя зад възрастни, семейства, и всякакви потенциално бавещи се хора … Та леко се по пренареждах на другата опашка. Мале, че съм хитър, голЕм хитрец …

Не знам дали сте се заглеждали как гледа малко детенце – спокойно, немигащо и без емоция. Е това детенце имаше този талант – не се усмихна на нито една моя странно забавни физиономия, която правех скришно от таткото  …   Нищо де, аз си продължих с SharePoint-a,но се замислих как се променят ценностите с течение на времето. Не че и направих уникалното и голЕмо заключение, но си е друго да го почувстваш.

А моите текущи ценности ме чакаха в следващия самолет, но преди да стигна до тях разбрах и още нещо - хубаво да се тича вечерно време и да се държи човек във форма. Такова бягане му ударих от единия 'gate' до другия на летището в Мюнхен, че едвам си казах името на момичето дето проверяваше бордните карти. Ама голямо бягане. Понеже вече летя за втори път сам по работа и съм голЕм специалист по оправяне из летища, не съм видял, че на полета ми е сменено мястото за излитане, та по спортувах сутришно.  

 А в следващият самолет, мястото ми беше последното (25F) и до мен през една седалка седеше едно много бизнес наточено момиче. Изглеждаше колкото мен на години и не беше сякаш много висока, беше руса и в син костюм … Както би казал бай Ганьо ако беше истински и бе до мен – „Малии, сега ще видиш голЕм български талант!”

 И го видя !!!! До края на пътуването си засякохме погледите веднъж   … ГолЕмо общуване, а ;)

Това което обаче осъзнах, бе че не всичко добре звучащо на първо чуване, е толкова яко в действителност:

          „Сутришна закуска с плодова салата и хубаво момиче и то сред облъците“

E да, ама...

Че си беше сутрин – сутрин си бе.

 Закуска – тази в самолета и учудващото бе, че не беше сандвич, а някаква плодова салата с мюсли. Доста вкусно, признавам !

Хубаво момиче – до мен през седалка. Не се познавахме, не знаеше и името ми, но пък изглеждаше доста добре.

Облаци – колкото ти душа искаше. Супер много имаше през прозореца. Даже за пореден път си обещах, че ще прочета в Wikipedia за видовете облаци.

Наистина хубав момент, хубава сутрин и предстоеше натоварена работна седмица.

Всичко си беше добре и щеше да си остане просто добър полет, ако не беше следното нещо. Мислех да не го споделям понеже си е лично, но всички сме хора и аз държа да съм искрен в блога си, а вярвам ще ме разберете.

Та … плодова салата – супер. След нея пих и две кафета - супер. В този полет, който бе на Швейцарските авиолинии, даваха и малки шоколадчета.Та кафе и шоколад – много супер. И тогава дойде момента, на страданието … След плодова салата и две кафета ( + още едно в предния полет) , лелееее как ме сви стомаха. Ама много много. Направо горещи вълни почнаха да ме обливат …  А тъкмо почнахме да кацаме… Просто трябва да се преживее за да ме разберете, какво е да каца самолет, а на вас да ви се ходи до тоалетната …

И слизайки от самолета, нямаше по съсредоточен и целеустремен от мен човек на цялото летище. Не мислех даже и за багажа си – направо в тоалетната… И да, въпреки че и аз не уважавам обществените тоалетни, повярвайте ми - понякога те са всичко на света. А това което ме накара да запомня този момент завинаги – на излизане от това свещено място видях момичето, което стоеше до мен, дърпайки малкия си куфар да влиза в женската тоалетна. Хахаааа .... и в добро и в лошо бяхме двамата заедно.

Взех си куфара и тръгнах към влака – от тук нататък ме чакаше работа, работа и само работа.