Are you OK ?

- Като кажа '1, 2, 3 старт' и тръгваш да тичаш надоло ! Най-честата грешка, която всеки прави, е че като усети да отлепяме от земята и спира да тича. А не трябва, тичаш докато аз не кажа! Разбрано?
- Разбранооо !!!

Е как да не е разбрано, нали той е е инструктора, а аз съм желаещият да лети с парапланер. А също съм и желаещ да си кацна виж и здрав доло. За първи път летя и не знам какво да очаквам. Уж съм спокоен. Гледам около мен всякакви хора. Е аз ли да се уплаша, та моя девиз в подобни ситуации е "Ям желязо, пия кръв, аз съм Ловешкият лъв".
- 1, 2, 3 СТАРТ !
Айдееее  ...
И политам  ...

В началото не знаеш какво чувстваш, страно ти е, но след няколко мин си вече добре. Издиганията и завойте те плашат леко, но се свиква .

- Ей !!! Гледай ! Ужас - каза ми инструктора.

Пред нас сравнително близо видяхме един от другите парашутисти да лети надолу с малък бял парашут.
Инструкторът ми обясни, че това е запасен парашут и с него не се лети просто ей така. Отваря се само ако нещо се обърка и тръгнеш да падаш.

Първоначално - какво пък толкова, но след това осъзнаваш, че става въпрос на някой живота.
Моя инструктор ми каза, че трябва да проведем "спасителна акциа", която се изразяваше в това да слезем и да видим дали човека е жив. Първите моменти след падането били най-критични понеже не се знае как може да се оплете парашута в дърветата.
Той дори и не ме пита искам ли - само ми каза - подготви се, почваме да слизаме.

Инструкторът ми се имаше за гуро на летенето и не е страно, че реши, че точно ние трябва да идем. През целия път до горе на лифта ми обясневаше колко и къде е летял и колко много опит има.  Може и така да беше, не можех да преценя.

И се почна - завой на ляво, завой на дясно, много голямо напрежение върху тялото, завой на ляво, завой на дясно, много голямо напрежение върху тялото. Направо ми се губят моментите. От земята след това ми казаха, че сме правили лупинг след лупинг.
Понеже с парапланер не може просто ей така да се слезе от високо това става с летене в спирала и с залюлявания в лято и дясно.
Нямам и идея, аз само гледах да не повърна и да се мърдам вляво или вдясно според зависи какво той ми кажваше.

И като слязохме близо до боровете, инструктура ми каза - сега искам да викаш "Are you OK ?" и да слушаш за отгоовр !
Еми добре ... само че аз май на мен си трябваше да го викам и не знам дали щях да отговоря с да. От рязките завой ми беше стана супер лошо,а карата ми бяха и изтръпнали.
Събрах сили, внуших си, че няма да повръщам и викнах колкото ми сила държеше - "ARE YOU OK" .. И така два пъти. След втория път се чу викане от мястото, където се виждаше парашута. Явно човекът беше добре или поне можеше да вика, което пак беше добре.

- СУПЕР! - каза инструктора. - Жив е. Сега може да полетим малко, но вече сме ниско и няма да е много!
- Супер - казах му и аз - дай направо да слизаме, че наистина ми е много лошо.

Той извади набързо фотото да ме снима. Не ми беше до снимки както виждате. Едвам се сдържах да не оцапам екипировката.




Кацнахме и ооооо ... да си на земята си е хубаво нещо.

Бурята

Нямаше да му е за първи път – дъжд го бе валяло с мотора и преди това. Сега обаче нещата изглеждаха много по-сериозни.Той познаваше района  добре и това го успокояваше. Дебнево – Орешака – Троян – Ловеч беше познат мaршрут.

Гледаше сините облаци, към които отиваше, и леко притеснение почна да го обзема. Емо Чолаков щеше да познае за гръмотевичните бури (веднъж и Емо Чолаков да е прав).

Облаците и светкавиците идваха все по близо и близо - нямаше да се размине. Капките се засилваха.Свечеряваше се.

Той се замисли за ситуацията, в която се намираше – караше чопър по леко запустял планински път, отиваше към буря, стъклото на каската бе цялото в капки, едвам виждаше пътя и не беше разминавал кола последните 10-на минути. Да, това определено бе момент, който си заслужаваше. Подобни моменти не можеха да се снимат или тагнат във facebook. Дори да се опишат с думи бе трудно.

Той караше изкачвайки хълма и въпреки че усещаше как цялата му кожа под якето е настръхнала от страх,  леко се усмихваше...

Обеща си да запомни този момент.

А бурята наистина не се размина. През цялото пътуване до Ловеч  имаше вода, бръмчене на мотор, светкавици (много светкавици),  силен вятър, ТИР-рове (които при разминаване го блъскаха с водна струя), завои (след които излизаше силен страничен вятър), мнооого много страх и много неща, за които да се мисли.

През главата му минаха какви ли не мисли. 
Определено обаче разбра, че той не беше „рокер романтик”. Едно словосъчетание, което напоследък бе често споменавано...

Той се замисли за всичко което бе мисли през целия път и си каза:
– Хмммм не трябва да се мисли, трябва да се кара, че от много мисли човек прекалено се замисля. 

Свали напоените с вода дисаги, хвана каската под ръка и тръгна към входа на блока. 
Нямаше търпение за се навечеря.
След два дена му предстоеше пътуване до морето, бурята беше забравена, но не и изводите.

Да намериш себе си

Въпросът не е в това да не губиш себе си - а да можеш след това да се намериш.

Мечтите искат време

Проблемът на истинските фрази е, че  те с времето си губят смисъла. Започваме да ги казваме по навик и идеята им ни бяга. Например:

             „Жив и здрав.”

            ”Малките неща правят човека истински щастлив.”

             „Човек трябва да следва мечтите си.”                  

                            . . . . . . . . . . . . 

Има много и много фрази на всякакви теми, но те искат време да ги изживеем и да достигнем до тях.

Говорейки в личен план мога да кажа, че последните месеци  достигнах до идеята, че

                      
                                  „Мечтите искат време.” 

Може да мечтаеш за нещо малко или за нещо голямо, но в момента  в който успееш да го сбъднеш – чувството е уникално.

Какво имам предвид ли ?  
Тези две снимки, зад които стоят много много време и чакане :

Да имам чопър ми стана мечта с времето. Миналата година реших и изкарах курсовете. До този момент никога (наистина никога) не се бях качвал на мотор, но не беше толкова трудно колкото си мислех. Четири съботи и недели в Ловеч каране на учебния мотор ми докараха категорията за мотор.

Филма да “The Curious Case of Benjamin Button”  ми даде увереност да си взема чопър. Да, Брат Пит го има само на няколко кадъра с мотора си, но подобни сцени те вдъхновяват.

И това вдъхновение не те оставя след това карайки по места, за които и картата не знае, че съществуват ...

А салсатата . Почнах  да ходя на салса, защото едни мои приятели (Калин и Гери) тръгнаха.В началото, ако трябва да съм честен , ходех заради това, заради което ходят и 99% от начинаещите момчетата - момичета.  Така си е - на салсата има много и момичета и момчета, които  са необвързани, а танците сближават.

С времето обаче започваш да разбираш и идеята на танца – не просто да се движиш в ритъм, а да си в танца – да усещаш движенията, заряда, да караш момичето до теб да се забавлява, да я накараш да си завижда, че танцува с теб. Разбира се това иска време, но мечтите  си искат време ;)

 В школата в която аз ходя ( Street Salseros ) има трима уникални салса гладиатора – Мони, Вальо и Вальо. И  някой ден – надявам се и аз да съм сред тях. 

И с поглед в бъдещето, ето какво се надявам скоро да мога за заснема и кача в ‘Интернета’:

                     

Tова, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш малките си мечти.

The Return

Опааааа    :)))))))))

Е няма как да не завърша годината с един blogpost за най-верните си фенове!

Искам да разсея съмненията, че съм се отказал от блога си. Да, получих доста градивна - подчертавам доста - доста  градивна критика по отношение на постовете ми. Думата "изтрещял" преобладаваше в коментарите, но няма как. Целта на литературата е да е интересно и поучително на читателя, не толкова да отразява душевната същтност на автора ;)

Нова година - нови теми :)

Весела и щастлива да ни е новата година! И да не забравяме, че Маите идват, затова нека да си живеем сега, а не само с планове за бъдещето.

Прекъсвача , бейби !

Аз  съм Прекъсвача,   ЪЪЪЪ
и за смисъла на живота,  ще ви разкажа сега в здрача,  ЪЪЪЪ

Живота си е един голям кавал,
докато засвириш на него и в ковчег си се засмял   Ау Ау
Един съчки събирал,
друг, че о-о-о колко е прост разбрал,
но живота си е кавал,  Ау Ау
дори и да си се наковал, 
от ковчег няма да си се отървал Ау Ау .

бат Дими сега ще ви разведри
Питате се как ли ? .....
Нема нерви, нема и кавги, всеки  си има свойте тайни.  ИИИ

Нерви и мръщене сутрин в метро, нема да доведат добро.
С апетит, близане на сладалод  или не,  давай го по ведро бе.

Живота си е един голям кавал,
докато засвириш на него и в ковчег си се засмял   Ау Ау
И преди кавала  Ау Ау ,
Да не се питате -  ми мен кой ще ме е .. Ау Ау ... рапирал
След  това парче – Ау Ау , вече всеки се е засмял – Бау    :P




Е няма такова шоу. В четвъртък бях на безалкохолно парти - идеята беше да не се пие алкохол и затова бяхме взели само кола, сухи пасти, пуканки и други подобни … Трябваше да се разделим на отбори и да рапираме  ....  аз бях 'Прекъсвача' , а това горе е произведението ми.

PS:  на следващото парти мисля да съм Алехандро ...

feat by инж П.М  mc

...

Учението иска жертви

Дали има смисъл от магистратура ?

Според мен има, но определено човек трябва да намери баланса между доста неща и общо взето ситуацията да учиш магистратура, може да се опише така :

От едната стана си ти и трезвия ти разум, с който сте обсъдили и стигнали до идеята, че сега му е времето да се по напънеш още малко и да изкараш магистартура.

От другата страна, обаче са доста изкушения:
- да напреднеш в работата, което иска да отделяш малко повече време от обичайните 8 работни часа;
- да си починеш малко след тежкото бакалавърско следване;
- да отделяш време за разни неща, които си искал да правиш и все си нямал време за тях;
- да четеш сайтове и списания за маркетинг, програми ране, CEO съвети и какво ли още не, което да ти помага да навлезеш в уж истинския бизнес и живот;
- и още доста доста неща, които ти се бутат в лицето ...

И всеки си избира, на кое да обърне гръб ... 






А според мен ли?
 Хубаво е и си трябва човек да изкара една магистратура.
Все пак ако разбере, че е поел по грешния път, винаги може да се обърнe на другата страна.



...